Крадец
Кой си ти, че в душата ми да влизаш,
кой си ти, че мислите ми да обливаш
и в сърцето ми да взираш?!
В съня ми тихичко да стъпваш и
погледа ми да отмъкваш?!
Ръцете ми да дърпаш,
очите ми да насълзяваш
и единственото нежно в мен да открадваш?!
С думи мили ти да ми приказваш,
а аз сляпо да ти вярвам.
С всяка ласка,
с всеки поглед
ти отнемаш част от моето човечество,
защото мил си,
защото аз намирам нещо в теб,
което не намирам в никой друг !!
кой си ти, че мислите ми да обливаш
и в сърцето ми да взираш?!
В съня ми тихичко да стъпваш и
погледа ми да отмъкваш?!
Ръцете ми да дърпаш,
очите ми да насълзяваш
и единственото нежно в мен да открадваш?!
С думи мили ти да ми приказваш,
а аз сляпо да ти вярвам.
С всяка ласка,
с всеки поглед
ти отнемаш част от моето човечество,
защото мил си,
защото аз намирам нещо в теб,
което не намирам в никой друг !!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Георгиева Всички права запазени
