18.07.2007 г., 13:54

Крадец

1K 0 1
Кой си ти, че в душата ми да влизаш,
 кой си ти, че мислите ми да обливаш
и в сърцето ми да взираш?!
 В съня ми тихичко да стъпваш и
погледа ми да отмъкваш?!
 Ръцете ми да дърпаш,
очите ми да насълзяваш
 и единственото нежно в мен да открадваш?!
С думи мили ти да ми приказваш,
  а аз сляпо да ти вярвам.
С всяка ласка,
 с всеки поглед
ти отнемаш част от моето човечество,
 защото мил си,
защото аз намирам нещо в теб,
 което не намирам в никой друг !!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Първите стъпки в любовта винаги са крадливи!
    Поздрави, Стели!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...