23 nov 2006, 20:39

Крадец на любов

  Poesía
1.1K 0 6
Когато чуя аз гласът ти скъпи,
сърцето ми от радост ще излитне!
Зареяно нагоре във небето,
то пак за тебе ще тупти и мисли!

Когато ме докоснеш със ръцете,
аз цялата изгарям от възбуда
и питам се,защо ли те обичаме и двете,
едната-там,аз тук и може би съм луда?

Откраднах чуждата любов и станах
крадец,но мисля че е по неволя
и блъскам се във клетка позлатена
и мисля си,че трябва да се моля!

Прости ми скъпи,че те наранявам,
че причинявам ти и болка и страдание,
но казвам ти,че аз не ти изневерявам,
дори когато те поглеждам със мълчание!

О,тази болка е така велика!
О,този миг е тъй прекрасен!
Че даже и на сън не съжалявам,
за любовта,която съм отнела!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живка Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...