12 feb 2013, 7:55

Крадецът на...

  Poesía
764 0 1

Открил бе той градина непозната,
от която рози крадеше,
с обещанието да ги връща,
гладен бе и дрипав
в живота си по книга.


А розите цъфтяха в ад и огън,
обичаше да ги краде,
в хоризонта бяха те до безкрай.
Бодлите пронизваха го,
а с отровата си сила даваха
и черпиха.


Гореше ги той и в апогея на
огъня им се хранеше с викове.
Когато пожарът ги изпепеляваше,
а северният вятър очите му
с пепел погребваше.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кръстьо Печката Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...