12 feb 2013, 7:55

Крадецът на...

  Poesía
765 0 1

Открил бе той градина непозната,
от която рози крадеше,
с обещанието да ги връща,
гладен бе и дрипав
в живота си по книга.


А розите цъфтяха в ад и огън,
обичаше да ги краде,
в хоризонта бяха те до безкрай.
Бодлите пронизваха го,
а с отровата си сила даваха
и черпиха.


Гореше ги той и в апогея на
огъня им се хранеше с викове.
Когато пожарът ги изпепеляваше,
а северният вятър очите му
с пепел погребваше.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кръстьо Печката Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...