Крадецът на...
766
0
1
Открил бе той градина непозната,
от която рози крадеше,
с обещанието да ги връща,
гладен бе и дрипав
в живота си по книга.
А розите цъфтяха в ад и огън,
обичаше да ги краде,
в хоризонта бяха те до безкрай.
Бодлите пронизваха го,
а с отровата си сила даваха
и черпиха.
Гореше ги той и в апогея на
огъня им се хранеше с викове.
Когато пожарът ги изпепеляваше,
а северният вятър очите му
с пепел погребваше.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кръстьо Печката Все права защищены
