12.02.2013 г., 7:55 ч.

Крадецът на... 

  Поезия
624 0 1

Открил бе той градина непозната,
от която рози крадеше,
с обещанието да ги връща,
гладен бе и дрипав
в живота си по книга.


А розите цъфтяха в ад и огън,
обичаше да ги краде,
в хоризонта бяха те до безкрай.
Бодлите пронизваха го,
а с отровата си сила даваха
и черпиха.


Гореше ги той и в апогея на
огъня им се хранеше с викове.
Когато пожарът ги изпепеляваше,
а северният вятър очите му
с пепел погребваше.

 

 

© Кръстьо Печката Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??