14 feb 2006, 19:04

Край

Poesía

1.2K 0 2

Епириптарий на мислите
лази след сянката.
Следва я, рови
пръстта под краката й.
Разцъфва в калта
течаща, поглъщаща
обувки прокъсани.
С невидими пръсти
мъртвешки, прокажени
разяжда,
изтрива...
Ражда...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

neli4kata (Нели Бъзева)

Наистина странен стих!

2006-02-15T14:19:06+02:00
valia_26 (Валерия Иванова)

Много нестандартно пишеш...мислиш ли,че болшенството бихме разбрали това?!/тройката не е от мен/

2006-02-15T11:37:28+02:00

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0