29 may 2007, 22:50

Край

  Poesía
925 0 1

 КРАЙ
В лъжи сърцето се заплита
стрелата в него е забита
и от днес светът е сякаш друг
и не те обичам аз напук.

Омръзна ми да съм сама
и постоянно да тъжа,
от днес светът ще бъде друг -
не те обичам и до тук.

Сега и слънцето е по-голямо,
и звездите са красиви -
от днес светът е по-красив
и без мен дано не си щастлив.

Дойде денят, във който те забравих,
дойде денят, във който те оставих
и така светът е по-различен -
с Него пак ще мога да обичам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелски Греховна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "и без мен дано не си щастлив"

    Пусни го по пътя му и не му мисли нито доброто (ако прекалено много те е наранил), нито злото...

    "с Него пак ще мога да обичам"

    Ти явно си намерила своето щастие, за което поздравления Бъди винаги обичана, за да можеш да пишеш все така хубави стихове

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...