Тъмнината пак разпери

леденото си крило

над душата моя...

Всичко потопи се пак

в безбрежен мрак...!

Сърцето ми помръкна,

взе вече да изстива

и бавно да спира своя бяг!

Дъхът ми се пресича,

вледенен, без капчици надежда!

Очите притварят се,

твърде уморени вече,

за да виждат болката,

която аз ти причиних.

Устните не могат да прошепнат нищо,

а виновно те замлъкват.

Ръцете ми отново изморени,

бършат горещите сълзи,

парещи дланите ми.

Всичко изгубено е вече,

а толкова красиво беше...!

"Прости ми", ще помоля отново!

И "Обичам те", ще прошепна пак!

На човека, който обичам от цялата си душа и сърце!

Моля те, прости!