28.05.2008 г., 15:42

"Край"

878 0 1

Тъмнината пак разпери

леденото си крило

над душата моя...

Всичко потопи се пак

в безбрежен мрак...!

Сърцето ми помръкна,

взе вече да изстива

и бавно да спира своя бяг!

Дъхът ми се пресича,

вледенен, без капчици надежда!

Очите притварят се,

твърде уморени вече,

за да виждат болката,

която аз ти причиних.

Устните не могат да прошепнат нищо,

а виновно те замлъкват.

Ръцете ми отново изморени,

бършат горещите сълзи,

парещи дланите ми.

Всичко изгубено е вече,

а толкова красиво беше...!

"Прости ми", ще помоля отново!

И "Обичам те", ще прошепна пак!

 

На човека, който обичам от цялата си душа и сърце!

Моля те, прости!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...