15 abr 2012, 20:49

Край 

  Poesía » De amor
658 1 0
Затварям очи, а теб вече те няма,
не виждам в съня си твоето лице.
А спомням си - имаше в сърцето ми рана
и чувствах се сякаш живецът ми е отнет.
Излекува ме времето, изтри ми сълзите,
реши съдбата, че изстрадах те веч.
Свърши се мъката, отворих си очите
и всичко остана толкова далеч...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любка Янева Todos los derechos reservados

Propuestas

Más obras »