Край
867
1
0
Затварям очи, а теб вече те няма,
не виждам в съня си твоето лице.
А спомням си - имаше в сърцето ми рана
и чувствах се сякаш живецът ми е отнет.
Излекува ме времето, изтри ми сълзите,
реши съдбата, че изстрадах те веч.
Свърши се мъката, отворих си очите
и всичко остана толкова далеч...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Любка Янева Todos los derechos reservados
