Apr 15, 2012, 8:49 PM

Край 

  Poetry » Love
587 1 0

Затварям очи, а теб вече те няма,
не виждам в съня си твоето лице.
А спомням си - имаше в сърцето ми рана
и чувствах се сякаш живецът ми е отнет.

Излекува ме времето, изтри ми сълзите,
реши съдбата, че изстрадах те веч.
Свърши се мъката, отворих си очите
и всичко остана толкова далеч...

© Любка Янева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??