20 sept 2008, 23:12  

Край, стига!

  Poesía » Otra
948 0 19

Ще я отрежа тази коса -

конска опашка прикрита.

Стига вятър я вя,

стига ги мами жребците!

Ще ги скрия тези очи -

стига намигат и светят,

пълни с незнайни лъчи,

дето ги виждат мъжете.

Ще я затворя тази уста -

стига е раждала думи.

Ще я затворя, ще си мълча,

и ще се правя на умна!

Ще си нарежа и ризата,

по самодивски дето се вие -

(Край, стига излизане!)

на бебешки дрешки ще я нашия.


Радост Даскалова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не зная, Tomad (Тома )...намират ме някакви, пишат се наоколо - отдавна се отказах да им обръщам внимание...
    Прощавай, че подразних високия ти литературен вкус!Но за жалост, не мога да обещая, че няма да го правя пак...
    Съжалявам...
  • Радост, моля те, прекрасна и любима моя стихоплетнице, какво, по дяволите, е това?
  • Уау .. наистина е хубаво стихчето, но и старо ..
  • Боже!...Колко хора са коментирали това старо стихче...Чак ми стана неудобно, че ви занимах с тази закачка...
    Благодаря!!
  • Чудесно!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...