Край, стига!
Ще я отрежа тази коса -
конска опашка прикрита.
Стига вятър я вя,
стига ги мами жребците!
Ще ги скрия тези очи -
стига намигат и светят,
пълни с незнайни лъчи,
дето ги виждат мъжете.
Ще я затворя тази уста -
стига е раждала думи.
Ще я затворя, ще си мълча,
и ще се правя на умна!
Ще си нарежа и ризата,
по самодивски дето се вие -
(Край, стига излизане!)
на бебешки дрешки ще я нашия.
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
