Ще я отрежа тази коса -
конска опашка прикрита.
Стига вятър я вя,
стига ги мами жребците!
Ще ги скрия тези очи -
стига намигат и светят,
пълни с незнайни лъчи,
дето ги виждат мъжете.
Ще я затворя тази уста -
стига е раждала думи.
Ще я затворя, ще си мълча,
и ще се правя на умна!
Ще си нарежа и ризата,
по самодивски дето се вие -
(Край, стига излизане!)
на бебешки дрешки ще я нашия.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
