13 nov 2012, 12:44

Край Техеран

  Poesía » Civil
435 0 0

Край Техеран 
земята е като старица,
 набръчкана е
цялата страна...
Погледна ли отгоре,
като птица,
не бих намерил
много красота!

Като обръснати с бръснач са
 планините,
в тях няма
 стрък зеленина...
От бракониерите
и канарите
те са загубили душа!

Тук слънцето
неистово 
припича!
Изгаря цялата страна...
От Дамаван  пот само

не се свлича,

от мощните му

рамена...

И цялата земя

от слънцето
със векове
изгаря!
Жадувала е вечно
за вода...
И всичко туй
до болка
 се повтаря...
От туй  е страдал

тоз народ
и  таз земя!

Не знам от туй ли 

хората са
 така търпеливи!?
Не гонят свойте
часове...
И в Ада да са,
те  пак ще са
щастливи...
Такива са били
 от векове!
 14.08.2006г. Техеран

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...