Край Техеран
Край Техеран
земята е като старица,
набръчкана е
цялата страна...
Погледна ли отгоре,
като птица,
не бих намерил
много красота!
Като обръснати с бръснач са
планините,
в тях няма
стрък зеленина...
От бракониерите
и канарите
те са загубили душа!
Тук слънцето
неистово
припича!
Изгаря цялата страна...
От Дамаван пот само
не се свлича,
от мощните му
рамена...
И цялата земя
от слънцето
със векове
изгаря!
Жадувала е вечно
за вода...
И всичко туй
до болка
се повтаря...
От туй е страдал
тоз народ
и таз земя!
Не знам от туй ли
хората са
така търпеливи!?
Не гонят свойте
часове...
И в Ада да са,
те пак ще са
щастливи...
Такива са били
от векове!
14.08.2006г. Техеран
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
