18 ago 2005, 19:49

Край заливът 

  Poesía
698 0 2

Вълните се протягат
като длан
над сините очи на океана,
а заливът
от слънцето огрян
се е усмихнал и така
ще го запомня -
с чадърчета шарени,
с шума
на прилива и с чайките
край нас
и с пясъчните кули
украсени
със раковини
и със водорасли –
зелените воали на брега
разстлани
във ръцете детски
и с плаващите кораби в очите,
които преминават
неусетно...
Разтворила чадъра си и аз
присядам
и потъвам в синевата.
Вълните ме унасят
без да знам
на песните им весели
пригласям
и в дланите ти топли се унасям...

© Йоанна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Неговите длани ... Така е Дими - от там тръгва красотата
  • Вълните като длани изпълнени с прелести, а те са неговите длани. Браво, Йоанна!
Propuestas
: ??:??