7 abr 2010, 14:07

Кражба

  Poesía
690 0 0

Затвори отвън вратата,

няма аз след теб да тичам –

болката така позната

още във гърдите диша.

Вяра искаш ти да вземеш –

взимай, всичко ще ти дам,

всичко, зная, ще отнемеш –

взимай, щом не те е срам.

Ето обич, вярност, сила,

ето мойте младини

и душицата ми мила

давам – всичко ти вземи.

Погледа встрани си свеждам –

още искаш ти от мен –

ето малкото надежда,

скрила се във моя ден.

Взимай всичко – заминавай,

няма да те спирам, знай.

С чувствата ми не внимавай,

с тях отново си играй.

Само за едно те моля –

ти сърцето остави ми –

взимай цялата ми воля

и сълзите ти изпий ми.

И вратата ти затваряш,

без да мислиш за това,

че зад своя гръб оставяш

дишаща в мен любовта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...