7 abr 2010, 14:07

Кражба

  Poesía
688 0 0

Затвори отвън вратата,

няма аз след теб да тичам –

болката така позната

още във гърдите диша.

Вяра искаш ти да вземеш –

взимай, всичко ще ти дам,

всичко, зная, ще отнемеш –

взимай, щом не те е срам.

Ето обич, вярност, сила,

ето мойте младини

и душицата ми мила

давам – всичко ти вземи.

Погледа встрани си свеждам –

още искаш ти от мен –

ето малкото надежда,

скрила се във моя ден.

Взимай всичко – заминавай,

няма да те спирам, знай.

С чувствата ми не внимавай,

с тях отново си играй.

Само за едно те моля –

ти сърцето остави ми –

взимай цялата ми воля

и сълзите ти изпий ми.

И вратата ти затваряш,

без да мислиш за това,

че зад своя гръб оставяш

дишаща в мен любовта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...