7.04.2010 г., 14:07

Кражба

686 0 0

Затвори отвън вратата,

няма аз след теб да тичам –

болката така позната

още във гърдите диша.

Вяра искаш ти да вземеш –

взимай, всичко ще ти дам,

всичко, зная, ще отнемеш –

взимай, щом не те е срам.

Ето обич, вярност, сила,

ето мойте младини

и душицата ми мила

давам – всичко ти вземи.

Погледа встрани си свеждам –

още искаш ти от мен –

ето малкото надежда,

скрила се във моя ден.

Взимай всичко – заминавай,

няма да те спирам, знай.

С чувствата ми не внимавай,

с тях отново си играй.

Само за едно те моля –

ти сърцето остави ми –

взимай цялата ми воля

и сълзите ти изпий ми.

И вратата ти затваряш,

без да мислиш за това,

че зад своя гръб оставяш

дишаща в мен любовта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...