16 jul 2019, 20:37

Крайъгълен камък - Вяра

  Poesía
337 0 0

КРАЙЪГЪЛЕН КАМЪК – ВЯРА

 

Изкъртиха го с гръм и разколения.
И Вярата се срина в душити ни.
За един живот и две поколения
се затвориха за Бога очите ни.

 

Царство на много опасно безумие,
на хаос от чувства, подивели страсти,
сякаш вампирите при пълнолуние
кръвта на Вярата пиеха властно.

 

На атеизма сляпо се подчинихме,
заместихме Вяра с утопични идеи,
строеното от векове разрушихме,
на илюзии отворихме предели.

 

И те завластваха като урагани,
записаха ни в квотата на Дявола -
едни тела от пошлости съдрани
и души на грешници, провали.

 

Днес ровим в пепелта за добродетели,
търсим в нея изпепелени души,
но Бог и времето са ни свидетели -
на Дявала продадена душа мълчи.

 

Сега да съживим искаме мъртвото,
с Вяра-крайъгълен камък, да строим,
но тя е вече стъпкана и утрото
не можем в шепите да задържим.

 

Ще минат много безплодни години,
докато внуците ни Камъка намерят.
Ще го поставят в старите руини.
Сърцата си за Бога ще разперят.

 

16 07 2015

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...