26 mar 2017, 18:21

Кралят на нощта

907 6 8

Скитах се самотен по света.

Много нощи лутах се във мрака.

Търсех да открия любовта.

Вярвах нейде там, че тя ме чака!

 

Улици безмълвни. Тишина.

Бляскави витрини, тротоари.

Аз сега съм кралят на нощта!

Сам, и без тържествени фанфари!

 

Търсех те във хорската тълпа.

Взирах се в лицата непознати.

Бродех като скитник през деня.

Исках нощем да съм във съня ти!

 

Сутрин срещах изгреви безброй,

и безбройни залези изпращах.

Исках да ти дам живота свой,

и целувки пращах по звездите.

 

Срещаха ме много ветрове,

и за тебе облаците питах.

Търсех те, но знаех ли къде?

Много дни по пътищата скитах.

 

Много нощи в другите жени

търсех нежни ласки и утеха.

Не намирах твоите очи,

но надеждата не ми отнеха!

 

Никоя не ще те замени!

Никоя не може да ме люби

както нявга любеше ме ти!

Ала вече всичко се изгуби

 

в дебрите на времето. Уви!

Някъде сред спомените стари

ти от мен избяга и се скри!

Твоето сърце ще ме забрави!

 

Пак съм сам. И ти ли си сама?

Може би това ни е съдбата?

С тебе все да търсим любовта,

и сами да бъдем сред тълпата!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много, много ви благодаря! Жанет, винаги спазвам обещаният си! А вие сте страхотни! За мен е чест и удооволствие да сте ми приятели!
  • Великолепно! Поздравления!
  • Един невероятен стих, който прочетох с удоволствие и поставих в любими. Поздравления, Георги!
  • Хубаво пишеш, Георги. С много чувство.
    И гледам спазваш си обещанието
  • Приятели, благодаря ви от сърце! Радвам се, че ви харесват моите стихове! Вашите коментари са като наркотик за мен - дават ми кураж да продължавам да пиша ! Благодаря ви!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...