Кралят на нощта
Скитах се самотен по света.
Много нощи лутах се във мрака.
Търсех да открия любовта.
Вярвах нейде там, че тя ме чака!
Улици безмълвни. Тишина.
Бляскави витрини, тротоари.
Аз сега съм кралят на нощта!
Сам, и без тържествени фанфари!
Търсех те във хорската тълпа.
Взирах се в лицата непознати.
Бродех като скитник през деня.
Исках нощем да съм във съня ти!
Сутрин срещах изгреви безброй,
и безбройни залези изпращах.
Исках да ти дам живота свой,
и целувки пращах по звездите.
Срещаха ме много ветрове,
и за тебе облаците питах.
Търсех те, но знаех ли къде?
Много дни по пътищата скитах.
Много нощи в другите жени
търсех нежни ласки и утеха.
Не намирах твоите очи,
но надеждата не ми отнеха!
Никоя не ще те замени!
Никоя не може да ме люби
както нявга любеше ме ти!
Ала вече всичко се изгуби
в дебрите на времето. Уви!
Някъде сред спомените стари
ти от мен избяга и се скри!
Твоето сърце ще ме забрави!
Пак съм сам. И ти ли си сама?
Може би това ни е съдбата?
С тебе все да търсим любовта,
и сами да бъдем сред тълпата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
