Красивите жени
Вървят красиви жени, минават покрай мене,
с високи токчета, с дълги хубави крака.
Не знаят че в мене дон Жуана вече дреме,
крачат гордо с високо вдигната глава.
Не знаят те че са мойте красиви музи,
опънали гърди големи в тесни блузи.
Докосват ми без да знаят те сърцето,
желание изригва,крещи в мен момчето!
Красивите жени сега ме подминават,
какво че пиша аз за тях своите слова.
Лицата им запомням,в мен остават,
не ме и забелязват,гонят някоя мечта!
Напети са, горди, осъзнали своята красота,
изящна походка, високо вдигнали те глава.
А красотата крие се дълбоко в човешката душа,
днес тя не важи, само външната има цена!
© Валентин Миленов Todos los derechos reservados