23 oct 2012, 11:18

Красноречиво 

  Poesía » Otra
732 0 7
Защото любовта е вдъхновена,
стопява се тъгата като зима.
Изглежда, всяко чувство съвършено
се ражда в тишина непроходима.
Минава вятър, бързам да помахам
към вчерашните грешки, като прошка.
И вярвам, че на мойта сънна стряха
ще кацне всичко светло от живота.
Сънувам, че съм мъдра и безгрижна
и ми отива земното въртене.
Душата ми улавя в този ритъм
дори необяснимото от вчера.
А думите пристигат в мене точно
навреме, за да разтопят сърцето.
Обичам те...
Едва ли е възможно
да бъде по-красноречива есен...

 

© Бистра Малинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??