Красноречиво
стопява се тъгата като зима.
Изглежда, всяко чувство съвършено
се ражда в тишина непроходима.
Минава вятър, бързам да помахам
към вчерашните грешки, като прошка.
И вярвам, че на мойта сънна стряха
ще кацне всичко светло от живота.
Сънувам, че съм мъдра и безгрижна
и ми отива земното въртене.
Душата ми улавя в този ритъм
дори необяснимото от вчера.
А думите пристигат в мене точно
навреме, за да разтопят сърцето.
Обичам те...
Едва ли е възможно
да бъде по-красноречива есен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бистра Малинова Всички права запазени
Поздравления за поредния стойностен стих!