6 jun 2009, 15:04

Красота за вечността

905 0 1
Феерия от цветове и звуци в душата ми кънтят. За красота неземна тихо ми шептят. С думи искам да ми я опишат, ала думите далечни са - пусти, семпли, бегли - таз' велика прелест да назоват. И звуците в музика прерастват, цветовете в картина се прераждат, ала Думите стоят безмълвни. "Хей, думички, любими - защо мълчите? Нима забравихте - Човека от животно се създаде и дарени му бяха ръцете Красота да сътвори, земен рай да съгради. Какво е красотата, мои думички? Това, което можеш да почувстваш със сърцето - феерия от цветове, звуци и слова, докоснали една душа, дала музика, картини и послания на света за вечността."

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© София Русева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво цветовете,които си изписвала в твоите стихове ми напомнят много за моите картини!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...