Красота за вечността
Феерия от цветове и звуци
в душата ми кънтят.
За красота неземна
тихо ми шептят.
С думи искам да ми я опишат,
ала думите далечни са -
пусти, семпли, бегли -
таз' велика прелест да назоват.
И звуците в музика
прерастват,
цветовете в картина
се прераждат,
ала Думите стоят
безмълвни.
"Хей, думички, любими -
защо мълчите?
Нима забравихте -
Човека от животно се създаде и
дарени му бяха ръцете
Красота да сътвори,
земен рай да съгради.
Какво е красотата, мои думички?
Това, което можеш да
почувстваш със сърцето -
феерия от цветове,
звуци и слова,
докоснали една душа,
дала музика, картини и послания
на света за вечността."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© София Русева Всички права запазени
