6.06.2009 г., 15:04 ч.

Красота за вечността 

  Поезия » Пейзажна
502 0 1
Феерия от цветове и звуци
в душата ми кънтят.
За красота неземна
тихо ми шептят.
С думи искам да ми я опишат,
ала думите далечни са -
пусти, семпли, бегли -
таз' велика прелест да назоват.
И звуците в музика
прерастват,
цветовете в картина
се прераждат,
ала Думите стоят
безмълвни.
"Хей, думички, любими -
защо мълчите?
Нима забравихте -
Човека от животно се създаде и
дарени му бяха ръцете
Красота да сътвори,
земен рай да съгради.
Какво е красотата, мои думички?
Това, което можеш да
почувстваш със сърцето -
феерия от цветове,
звуци и слова,
докоснали една душа,
дала музика, картини и послания
на света за вечността."

© София Русева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво цветовете,които си изписвала в твоите стихове ми напомнят много за моите картини!
Предложения
: ??:??