19 sept 2007, 8:33

Красотата на една любов

  Poesía
803 0 5
 

1.08.2007 г.

Дъждът вали и гали вечерта

с приятно хладна, тайнствена ръка.

Небето, всеотдайно като тебе,

усмихва се от горе и ме гледа.


Попивам тихо неговия поглед

и тръгвам да те търся по земята,

а вечерта, щастлива и доволна,

ме гали и ме води за ръката.


Край мен танцуват дъжд и блясък,

докосват топлото ми тяло.

И всичко в мене е кристално ясно

и пак съм истинска, и цяла.


Аз търсих дълго свойта половина

и те намерих! Късно и случайно!

Ще те докосна и ще те подмина!

И ще сънувам невъзможната си тайна...


Доволна, че небето ме прегърна

с прекрасен сън и щедър благослов,

животът в тялото ми се завърна

със красотата на една любов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвети Пеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....