25 ago 2013, 18:23

Кратка изповед

  Poesía
600 0 6

Откак на този свят живея

не съм откраднал и конец.

И се гордея, благовея

пред тоз запазен в мен венец.

 

И няма път или пътека

да съм зацапал, замърсил.

Харесвал съм пред мен Човека

и в нищо аз не съм грешил.

 

И лоша дума не съм казал

на близък, даже и на враг.

И никого не съм наказал

във светъл ден и в тъмен мрак.

 

На много с нещо съм помагал

и давал съм от моя хляб.

И името си съм залагал

във този свят окат и сляп.

 

И колко още съм направил

със чисти помисли, добри.

Дали на всички съм се нравил

и ти го, Боже, провери!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...