25 ago 2013, 18:23

Кратка изповед

  Poesía
597 0 6

Откак на този свят живея

не съм откраднал и конец.

И се гордея, благовея

пред тоз запазен в мен венец.

 

И няма път или пътека

да съм зацапал, замърсил.

Харесвал съм пред мен Човека

и в нищо аз не съм грешил.

 

И лоша дума не съм казал

на близък, даже и на враг.

И никого не съм наказал

във светъл ден и в тъмен мрак.

 

На много с нещо съм помагал

и давал съм от моя хляб.

И името си съм залагал

във този свят окат и сляп.

 

И колко още съм направил

със чисти помисли, добри.

Дали на всички съм се нравил

и ти го, Боже, провери!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...