25 авг. 2013 г., 18:23

Кратка изповед

601 0 6

Откак на този свят живея

не съм откраднал и конец.

И се гордея, благовея

пред тоз запазен в мен венец.

 

И няма път или пътека

да съм зацапал, замърсил.

Харесвал съм пред мен Човека

и в нищо аз не съм грешил.

 

И лоша дума не съм казал

на близък, даже и на враг.

И никого не съм наказал

във светъл ден и в тъмен мрак.

 

На много с нещо съм помагал

и давал съм от моя хляб.

И името си съм залагал

във този свят окат и сляп.

 

И колко още съм направил

със чисти помисли, добри.

Дали на всички съм се нравил

и ти го, Боже, провери!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...