Кажи ми, че не съм добре дошла
в скрижалите на скритите ти мисли,
че тази нощ е шеметна игра,
която утре няма да е истина.
Кажи ми, че не виждаш в своя сън
как идвам с тиха нежност на богиня,
че този мимолетен, страстен звън
е само днес. А утре ще отмине.
Че изгревът на първата зора
не те оставя с длани вледенени.
Безумието вихрено в нощта
е само едно кратко приключение.
Кажи ми, че не искаш твоя свят
на странна нереалност в плен да падне,
за себе си да станеш непознат,
сърцето ти, че няма да открадна.
Че няма да живееш за мига,
когато ще погаля като вятър
с горещи устни твоята коса
и с длани ще прогоня самотата.
И няма да изгаряш от копнеж
на моите коси по аромата,
по ясния ми смях - невинно свеж,
че няма да виниш за нас съдбата.
Защото... вече идва утринта
и време е да тръгват всички чувства.
Аз няма да поискам да се спра,
ти знаеш, че не можеш да ме пуснеш.
© Вики Todos los derechos reservados