23 jun 2011, 12:37

Краят! 

  Poesía » Otra
625 0 1
Цял живот се бориш с тях.
Опитваш се да им противоречиш.
И сега, когато те напуска силният ти смях,
мислят си, че ще започнеш да мълчиш.
Но не! Не се предавай!
Дори и думите да те напускат веч.
И безмълвен да останеш ти – не падай!
Макар че словото било е твоят меч.
Сега със поглед ще наказваш
за всичко, което са ти причинили.
И ще осъзнаят, без да казваш,
че младостта ти са убили. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??