Цял живот се бориш с тях.

Опитваш се да им противоречиш.

И сега, когато те напуска силният ти смях,

мислят си, че ще започнеш да мълчиш.

Но не!  Не се предавай!                                                                                                            

Дори и думите да те напускат веч.

И безмълвен да останеш ти – не падай! 

Макар че словото било е твоят меч.

Сега със поглед ще наказваш                                                                                 

за всичко, което са ти причинили.

И ще осъзнаят, без да казваш,

че младостта ти са убили.

Но спокоен си, защото знаеш,    

че вече всичко свършва.

И вече няма за какво да си мечтаеш -                                                                                  жътварят почва свойта жътва!