Краят
Когато погледът говори,
Ослепен от ярка тишина,
Когато сърцето със сърце се бори,
И сълзи вплитат се във пелена!
Когато няма нищо вече да се каже,
И при залеза говориме за светлина,
И няма вече грим да се размаже,
И душата е завита в тъмнина...
Тогава облачно небе ще озарява
И вятъра ще дава светлина.
Луната във сънят ни ще изгрява
И мъглата ще е майката добра,
Защото химера са мечтите
И няма път нататък,
Доброто е изчезнало от дните
А злобата - откраднала живота без остатък!
Ослепен от ярка тишина,
Когато сърцето със сърце се бори,
И сълзи вплитат се във пелена!
Когато няма нищо вече да се каже,
И при залеза говориме за светлина,
И няма вече грим да се размаже,
И душата е завита в тъмнина...
Тогава облачно небе ще озарява
И вятъра ще дава светлина.
Луната във сънят ни ще изгрява
И мъглата ще е майката добра,
Защото химера са мечтите
И няма път нататък,
Доброто е изчезнало от дните
А злобата - откраднала живота без остатък!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Хриси Todos los derechos reservados
