Краят идва...
Краят идва - и само веднъж
тръгваш по онзи път - дългия...
Път без виелици, вятър и дъжд -
само безкрайно безмълвие.
Но дали живееш ти -
ако вътре в тебе не звучи
песента на птиците напролет?
Ако сутрин до теб са студени очи
и те докосват длани - изсъхнали корени?
Но дали живееш ти -
ако за теб не плаче никой
и няма рамо да те подкрепи,
сълзите ти да бърше тихо?
Краят идва - както ти си го избрал -
като клон от буря прекършен,
или тихо - без обич живял,
като куче самотно да свършиш.
А може и в залеза хубав
да пееш с огряно сърце -
от топло изречена дума,
помилван от пълни със обич ръце!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Румяна Todos los derechos reservados
