Dec 29, 2010, 3:15 PM

Краят идва...

752 0 6

 

Краят идва - и само веднъж

тръгваш по онзи път - дългия...

Път без виелици, вятър и дъжд -

само безкрайно безмълвие.

 

Но дали живееш ти -

ако вътре в тебе не звучи

песента на птиците напролет?

Ако сутрин до теб са студени очи

и те докосват длани - изсъхнали корени?

 

Но дали живееш ти -

ако за теб не плаче никой

и няма рамо да те подкрепи,

сълзите ти да бърше тихо?

 

Краят идва - както ти си го избрал -

като клон от буря прекършен,

или тихо - без обич живял,

като куче самотно да свършиш.

 

А може и в залеза хубав

да пееш с огряно сърце -

от топло изречена дума,

помилван от пълни със обич ръце!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чудно!
  • ДА!ДА!ДА!
  • Zavladiava6to!
  • Сродна душица! И ти, и аз сме решили по едно и също време да правим тъжни равносметки, разбираемо за края на отлитащата си година. Но на твойте години животът едва е започнал.
    "А може и в залеза хубав
    да пееш с огряно сърце" - Не само може, но съм убеден, че и ще стане! Хубав стих. Поздрави и Весела Нова година, Руми!
  • Благодаря и на двете мили Весита!Наистина понякога края е по-добър от началото...когато сме натрупали мъдростта и сме разбрали смисъла!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...