В ритъм системен, стремителен, див

навлезе ти в моя свят.

Реалност, видяна през нов обектив

от нежност и вяра отлят.

Вдишвам сега поредната мисъл.

Тя е тиха, цветна и скрита от всички.

Ти така би я описал -

като звук от ято пърхащи птички.

Сърцето ми тънеше в мраморна бездна.

Удавена във фалш и сълзи

търсех паралел да се разтопя и изчезна,

изопната бледа върху тези скали.

На студения пясък усетих

ръката ти топла, смирена.

И моята в нея плахо аз вплетох

в прегръдка от лъчи приютена.