Краят на лятото
В ритъм системен, стремителен, див
навлезе ти в моя свят.
Реалност, видяна през нов обектив
от нежност и вяра отлят.
Вдишвам сега поредната мисъл.
Тя е тиха, цветна и скрита от всички.
Ти така би я описал -
като звук от ято пърхащи птички.
Сърцето ми тънеше в мраморна бездна.
Удавена във фалш и сълзи
търсех паралел да се разтопя и изчезна,
изопната бледа върху тези скали.
На студения пясък усетих
ръката ти топла, смирена.
И моята в нея плахо аз вплетох
в прегръдка от лъчи приютена.
© Радост Димитрова All rights reserved.
