10 mar 2008, 21:22

Краят на приказката 

  Poesía
672 0 3

Часовникът удари полунощ

и на приказката сложи края.

Сякаш някой ме прониза с нож

и изгони ме от рая.

 

Срути се кристалният пиадестал,

на който аз издигнах любовта.

Почувствах, че си ме предал,

че унищожил си моята мечта.

 

Очите пълнят се със сълзи,

а обещах си да не плача.

Болката към сърцето бавничко пълзи

и изгаря го във здрача.

 

Превръщам се в развалина.

Защо си тръгна принце?

Усните ми твойто име пак мълвят,

за твоите целувки те се молят.

 

Ето и последният удар на часовника стар,

любовта превърна се в пепел сива.

Какъв бе тоз жесток пожар?

Защо поне надеждата ми не остави жива?

© Рад Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??