Краят на приказката
Часовникът удари полунощ
и на приказката сложи края.
Сякаш някой ме прониза с нож
и изгони ме от рая.
Срути се кристалният пиадестал,
на който аз издигнах любовта.
Почувствах, че си ме предал,
че унищожил си моята мечта.
Очите пълнят се със сълзи,
а обещах си да не плача.
Болката към сърцето бавничко пълзи
и изгаря го във здрача.
Превръщам се в развалина.
Защо си тръгна принце?
Усните ми твойто име пак мълвят,
за твоите целувки те се молят.
Ето и последният удар на часовника стар,
любовта превърна се в пепел сива.
Какъв бе тоз жесток пожар?
Защо поне надеждата ми не остави жива?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рад Всички права запазени
