10.03.2008 г., 21:22 ч.

Краят на приказката 

  Поезия
658 0 3

Часовникът удари полунощ

и на приказката сложи края.

Сякаш някой ме прониза с нож

и изгони ме от рая.

 

Срути се кристалният пиадестал,

на който аз издигнах любовта.

Почувствах, че си ме предал,

че унищожил си моята мечта.

 

Очите пълнят се със сълзи,

а обещах си да не плача.

Болката към сърцето бавничко пълзи

и изгаря го във здрача.

 

Превръщам се в развалина.

Защо си тръгна принце?

Усните ми твойто име пак мълвят,

за твоите целувки те се молят.

 

Ето и последният удар на часовника стар,

любовта превърна се в пепел сива.

Какъв бе тоз жесток пожар?

Защо поне надеждата ми не остави жива?

© Рад Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??