Краят на приказката
Часовникът удари полунощ
и на приказката сложи края.
Сякаш някой ме прониза с нож
и изгони ме от рая.
Срути се кристалният пиадестал,
на който аз издигнах любовта.
Почувствах, че си ме предал,
че унищожил си моята мечта.
Очите пълнят се със сълзи,
а обещах си да не плача.
Болката към сърцето бавничко пълзи
и изгаря го във здрача.
Превръщам се в развалина.
Защо си тръгна принце?
Усните ми твойто име пак мълвят,
за твоите целувки те се молят.
Ето и последният удар на часовника стар,
любовта превърна се в пепел сива.
Какъв бе тоз жесток пожар?
Защо поне надеждата ми не остави жива?
© Рад All rights reserved.
