10 ene 2012, 15:58

Кредо

  Poesía » Otra
1.3K 0 13

На Дарина Дечева

 

Усещам как душата ми расте

и съзидава всяка моя  жажда.

Не боря никой с двете си ръце,

единствено умея да съграждам.

Не се деля на тяло и на дух.

И знам, че нищичко не притежавам.

Живея се каквато съм и тук

и само сетивата овладявам.

Понеже съм  с небесно потекло,

но в жаждата за светло заземена,

не вглеждам обикалящото зло.

Катеря бавно вярата в човека.

Изкачвам всяка следваща сълза

и считам всяка болка за стъпало.

Ако не ме посрещнат с топлина,

загръщам се с каквото Господ дал е.

За всяко непоискано добро

си плащам.

И поемам отговорност

за мигове, в които от любов

чертата съм преминала неволно.

С това сърце, загърнато с надежда,

че зЪрно вяра, стига да ми свети,

все по-навътре в себе си проглеждам,

додето търся стълба към небето.

Преглъщам тихо залък черен хляб,

поседнала на тия крехки думи.

Животът ми е малко по- богат

и малко повече от вчера струва.

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бистра Малинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...