На Дарина Дечева
Усещам как душата ми расте
и съзидава всяка моя жажда.
Не боря никой с двете си ръце,
единствено умея да съграждам.
Не се деля на тяло и на дух.
И знам, че нищичко не притежавам.
Живея се каквато съм и тук
и само сетивата овладявам.
Понеже съм с небесно потекло,
но в жаждата за светло заземена,
не вглеждам обикалящото зло.
Катеря бавно вярата в човека.
Изкачвам всяка следваща сълза
и считам всяка болка за стъпало.
Ако не ме посрещнат с топлина,
загръщам се с каквото Господ дал е.
За всяко непоискано добро
си плащам.
И поемам отговорност
за мигове, в които от любов
чертата съм преминала неволно.
С това сърце, загърнато с надежда,
че зЪрно вяра, стига да ми свети,
все по-навътре в себе си проглеждам,
додето търся стълба към небето.
Преглъщам тихо залък черен хляб,
поседнала на тия крехки думи.
Животът ми е малко по- богат
и малко повече от вчера струва.
© Бистра Малинова Todos los derechos reservados