Бисерче (Бистра Малинова)
159 2546
10.01.2012 г., 15:58 ч.

Кредо 

  Поезия » Друга
1013 0 13

На Дарина Дечева

 

Усещам как душата ми расте

и съзидава всяка моя  жажда.

Не боря никой с двете си ръце,

единствено умея да съграждам.

Не се деля на тяло и на дух.

И знам, че нищичко не притежавам.

Живея се каквато съм и тук

и само сетивата овладявам.

Понеже съм  с небесно потекло,

но в жаждата за светло заземена,

не вглеждам обикалящото зло.

Катеря бавно вярата в човека.

Изкачвам всяка следваща сълза

и считам всяка болка за стъпало.

Ако не ме посрещнат с топлина,

загръщам се с каквото Господ дал е.

За всяко непоискано добро

си плащам.

И поемам отговорност

за мигове, в които от любов

чертата съм преминала неволно.

С това сърце, загърнато с надежда,

че зЪрно вяра, стига да ми свети,

все по-навътре в себе си проглеждам,

додето търся стълба към небето.

Преглъщам тихо залък черен хляб,

поседнала на тия крехки думи.

Животът ми е малко по- богат

и малко повече от вчера струва.

 

 

 

 

 

 

© Бистра Малинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??