Аромата си ти съхрани,
крехко цвете, немигнало с дни!
Чуло топлия пролетен зов,
светла чашка ти пълниш с любов!
Нека птица от сладкия сок
да отпие, да литне към Бог
и разперила пъстри крила,
да запее за теб песента!
Как порасна ти, цвете, само
сред скалистото райско ждрело!
Как отгледа те шепа земя,
за да грееш и радваш света!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados