На теб
Не мога да се скрия. Не и днес.
(Самотна съм и малко ми се плаче.)
Животът ми е мръсен, черен пес.
Веригите си хапе късно в здрача
и няма светъл лъч. Като в затвор
не съмва, само сенките се сливат.
Бъди добър лъжец за миг, актьор...
и късче обич днес ми трансплантирай.
То, само то е бягството навън.
Сълзите ми ще рукнат сред морето
от облаци, почти като насън.
В замяна ще ти подаря сърцето си.
Не знам дали работи. Може би
все пак тупти, щом още си поплаква,
макар и глухо, в моите гърди...
Една свещица грее в тъмнината.
и няма да угасне. Не и днес.
На светло ставам друга, по-различна.
Погалих своя тъжен, черен пес.
Сега е бял.
И много го обичам.
© Яна Todos los derechos reservados
На светло ставам друга, по-различна.
Погалих своя тъжен, черен пес.
Сега е бял.
И много го обичам.