9 abr 2007, 14:29

Крещящо ехо

  Poesía
688 0 8
 


Крещящо ехо
е тихият шепот
на моето тръпнещо тяло,
доловима въздишка
за сърцето,
което,
прегряло е
сякаш до бяло.
И ето,
тревата на пръсти,
безпръста
в душата ти влиза.
Едреят слънца непокръстени,
взривени от твоята близост.
Стъписана благост по дланите,
изтръпват в очакване устни -
опитомени и сладостни...
Хаос, задъхан от чувства.
Ехо, крещящо и шепот на тяло.
Сърце - разтопено до бяло.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Добрева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добре дошла!
    "Едреят слънца непокръстени,
    взривени от твоята близост.
    Стъписана благост по дланите,
    изтръпват в очакване устни -
    опитомени и сладостни..."
    Изумена съм!
    Поздравления!!!
  • Добре дошла! Много хубаво пишеш!
    И не обръщай внимание на оценките! Тук не е училище!
  • Чудесен дебют, Мариана!!! Поздрави и добре дошла!!!
  • !!!
    Чудно!
  • Много ми допаднаха стиховете ти! Продължавай все така! Имаш стил,което е рядкост и силата на думите ти е огромна!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....