9 abr 2007, 14:29

Крещящо ехо

  Poesía
684 0 8
 


Крещящо ехо
е тихият шепот
на моето тръпнещо тяло,
доловима въздишка
за сърцето,
което,
прегряло е
сякаш до бяло.
И ето,
тревата на пръсти,
безпръста
в душата ти влиза.
Едреят слънца непокръстени,
взривени от твоята близост.
Стъписана благост по дланите,
изтръпват в очакване устни -
опитомени и сладостни...
Хаос, задъхан от чувства.
Ехо, крещящо и шепот на тяло.
Сърце - разтопено до бяло.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Добрева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добре дошла!
    "Едреят слънца непокръстени,
    взривени от твоята близост.
    Стъписана благост по дланите,
    изтръпват в очакване устни -
    опитомени и сладостни..."
    Изумена съм!
    Поздравления!!!
  • Добре дошла! Много хубаво пишеш!
    И не обръщай внимание на оценките! Тук не е училище!
  • Чудесен дебют, Мариана!!! Поздрави и добре дошла!!!
  • !!!
    Чудно!
  • Много ми допаднаха стиховете ти! Продължавай все така! Имаш стил,което е рядкост и силата на думите ти е огромна!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...