Apr 9, 2007, 2:29 PM

Крещящо ехо

  Poetry
682 0 8
 


Крещящо ехо
е тихият шепот
на моето тръпнещо тяло,
доловима въздишка
за сърцето,
което,
прегряло е
сякаш до бяло.
И ето,
тревата на пръсти,
безпръста
в душата ти влиза.
Едреят слънца непокръстени,
взривени от твоята близост.
Стъписана благост по дланите,
изтръпват в очакване устни -
опитомени и сладостни...
Хаос, задъхан от чувства.
Ехо, крещящо и шепот на тяло.
Сърце - разтопено до бяло.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Добрева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Добре дошла!
    "Едреят слънца непокръстени,
    взривени от твоята близост.
    Стъписана благост по дланите,
    изтръпват в очакване устни -
    опитомени и сладостни..."
    Изумена съм!
    Поздравления!!!
  • Добре дошла! Много хубаво пишеш!
    И не обръщай внимание на оценките! Тук не е училище!
  • Чудесен дебют, Мариана!!! Поздрави и добре дошла!!!
  • !!!
    Чудно!
  • Много ми допаднаха стиховете ти! Продължавай все така! Имаш стил,което е рядкост и силата на думите ти е огромна!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...