В ледено студената нощ разперих криле и пробвах да полетя.
Но защо сякаш хиляди игли от лед се забиха в мен?
Забравила как да летя,
останах в плен на твоята самота.
Отказвах се всеки път, когато докосвах с пръсти ръба.
Смелостта се изпаряваше.
Тръпки полазваха гърба.
Прекалено дълго стоях на земята.
Изгубих себе си самата.
Подлъгана от красивата ти усмивка, сама си оковах крилете.
И сега съжаляваща крещя: "Полетете!"
Но как да се освободя със завързани ръце? ...