Криле за прегръщане
Криле за прегръщане
На Александър
Аз съм някъде там. (Даже всъщност съвсем да ме няма.)
Във небето ти цял ден се скитам. (А нощем при теб се завръщам.)
Отеснял бе просторът. И под старата схлупена стряха
за летене ръце не ми трябват. А крилете не са за прегръщане.
Имам триста слънца. А пък всъщност едно ми е много.
Все е късно за мен да се уча без въздух да дишам.
Ти си някъде там. И изобщо не си като хората,
с изкривени и страшни лица. И с очи като всички.
Аз съм някъде там. Хоризонтът препъва се в себе си.
И подслушва онези мълчания, спящи винаги в тъмното.
Ще се съмне и днес. Ти за мене недей да забравяш.
Ще ти пратя и слънце, и обич. И криле за прегръщане.
Клип и музика към стиха ми - http://www.youtube.com/watch?v=srTHwep6Csk
© Елмира Митева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Невероятна си! Браво! Направо без думи останах!
-
От мен една закъсняла шестица ,Ели ! Стихът е прекрасен,заслужава.Ти - също !
-
Красиво е!
-
Уф, остави ги двойките, стихът най-малкото е посветен, това сам по себе си го прави уникален. Смешна работа са тези оценки Аз поне винаги ще се спирам тук Заради такива стихове
-
Много ми хареса!Любовта ни промена.И знаеш ли-различно е от поезията ти,но тук пак си ти и точно за това е хубаво!Много!
Поздрави и прегръдки! -
Нинче, и аз не знам на какво се надявам. Може би все още на някакъв отговор от съответната личност. Уважавам всяко едно мнение, включително и това на НЕ-харесалите, но когато е изказано и подкрепено с аргументи. Ще се повторя, но е лесно да лепнеш двойка без причина. Трябва да ти стиска, за да кажеш точно и ясно: "Не ми харесва, защото..."
Чувствах се длъжна да задам тези въпроси - заради стиха и заради себе си.
А на теб благодаря - мнението ти означава много за мен.
Тем*, радвам се, че си тук! -
И криле за прегръщане... Ех, тези Александровци. Хубав стих
-
Хей, Ели, струва ми се, че задаваш риторични въпроси. Така или иначе отговор няма да получиш. А и защо ти е? Стихът ти е хубав, изразява твоята емоция по чудесен начин, докосва и казва много...
Другото е вятър и мъгла... -
Благодаря на всички, които се спряха на публикацията ми. Много ми е скъп този стих и много личен.
Иво, чак се изчервих.
Много благодаря за хубавите думи на всички ви!
П.П. Само още нещо. На поставилия анонимната слаба оценка ще кажа следното:
Драги анонимни колега (използването на мъжки род е нетенденциозно)! Уважаеми/а! Не се вълнувам от оценки, защото не сме в училище, за да си сравняваме бележниците. На мен шестиците са ми ги писали когато и където е трябвало. Дори не бих отваряла дума за това, ако не ми беше стихът толкова личен. И толкова на сърце. Та затова си го позволявам – белким ми станат ясни грешките, та да не ги допускам втори път.
Аз самата рядко поставям оценки. Но за да напишеш коментар и поставиш оценка се изисква нещо, на което му се казва кураж и собствено мнение, а не просто анонимно мишкуване в сайта и необосновано слабо оценяване. Трябва да ти стиска, Колега! На мен ми стиска, а на Вас?!
Ще съм Ви безкрайно задължена, Анонимни, ако тук и пред всички ми посочите грешките и ми докажете кое точно прави стиха ми толкова слаб, щом сте поставили слаба оценка. И ако го направите с нужните примери, обещавам тържествено, че ще си посипя главата с пепел и ще Ви се извиня за незачитане на компетентното Ви мнение. Нямам нищо против ОБОСНОВАНАТА и ГРАДИВНА критика, дори я изисквам. Но поднесена по Вашия начин – не я приемам.
Стиска ли Ви, Колега?! Или ще мишкуваме... -
Браво, миличка!!!
-
Радвам се, че си тук!
-
Много, много ми хареса! Браво!
-
!!!
-
Радвам се ,че отново си събудила музата!!!
Поздрав за прекрасния стих!!! -
...ще ти пратя и слънце, и обич...Щедрост си! Богато чувство!Благодаря!
-
И криле за прегръщане...*
-
Браво!
-
... "онези мълчания" без глас шептят... Фееричен, нежен стих!
-
Блазе на този мъж. който е вдъхновил нашата невероятна Елмира Митева. Прегръщам те с крилете си!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
