Heart_of_Fire
108 el resultado
Реквием за последното море
Оплаках и последното море.
Без песен на русалки. Без рапани.
Не бе видяло много. Никой друг
не беше идвал скришом във съня му. ...
  856 
Къща от карти
на Г.
Отречи се от мен. Стига търси вината във себе си.
Нека аз да поема куршума. Спокойно – свободен бъди.
Аз си знам, лоша бях. Лоша съм. Не понасям разделите. ...
  1005 
Две сълзи след теб
(посветено)
Скъсили са се всичките ми улици.
И никак не приличат на пристанища.
Дъждът сега е просто твърде тягостен ...
  1407  30 
Спомен за неделя
(посветено)
"Небесата ще се навият обратно,
и земята ще се разпростре пред очите ви.
Живият вън от Живият не вижда нито смърт, нито страх, ...
  1320  14 
Обич до смърт
(посветено)
На врата ми виси като старо мълчание
тази обич до смърт, изкована от липси.
И съвсем изранила ръце от протягане, ...
  1175  13 
Пиано за сам
Отнякъде те чувам. В полутонове,
които преди мен са те познавали.
Които все се губят между раните.
А белите клавиши отесняваха. ...
  2172  26 
Тихо плака Септември...
Тихо плака Септември, а после се скри зад баирите
и потъна в зеления ирис на всички изгубени приливи.
И дълбоко вчертано в сърцето на малка седефена мида
се пропука небето. С последния крясък на птиците. ...
  1438  26 
... Но за грешните няма Чистилища
Във очите ми няма отломки. А е празно. Без път за нататък.
И не стига доникъде въздух. Само писък от неми остатъци.
Тишината разкъсва. До пръсване. И ме блъсва в небе вледенено.
Няма никой и нищо. По пръстите само обич се стича, ранена. ...
  928 
Вълча обич
Не пожънах любов. Но пък тиха омраза
ме одраска и върна най-жестоката болка.
С остри нокти се впи и до смърт ме беляза –
да ранявам до лудост, от любов да убивам. ...
  2229  33 
До другата пролет
на Александър
Пролетта ми дойде със безкрили ята,
с глътки дъжд и гнезда, все студени до болка.
С търколила се в шепа като залък луна ...
  858 
Белязана от обич
“… И нека са проклети километрите!
Душата ми е влюбена във нейната.” (A.O.)
На Александър
След тебе ми остана само истина. ...
  1320  16 
Сълза под крило
на Александър
Дъщеря ти ще изплаче смъртта ми.
И сълза под крило ще си свие,
да я топли в онези мълчания – ...
  983  15 
Криле за прегръщане
На Александър
Аз съм някъде там. (Даже всъщност съвсем да ме няма.)
Във небето ти цял ден се скитам. (А нощем при теб се завръщам.)
Отеснял бе просторът. И под старата схлупена стряха ...
  1264  19 
Навик за оставане
От толкова летене из небетата,
просторът някак бавно отесняваше.
А облаците се превърнаха на мрежи,
оплитащи ме като навик. Да оставам. ...
  1220  35 
Че огън се кладè и във неделя
(Пречупих си ръцете...)
Пречупих си ръцете. Вместо клони.
Че огън се кладè и във неделя.
Изгнилото не тлее. И не топли. ...
  2139  39 
И всяко опрощение е свято
(Кръвта и виното не се хабят напразно)
Кръвта и виното
не се хабят напразно.
И аз ги пазя. ...
  1222  19 
Отдавна се превърнах във безбожница...
Навярно се пропих. От разкаяния.
А всяка мисъл диша след изричане.
Понякога е празно. Неочаквана
е всяка дума, ронеща се в нищото. ...
  1110  27 
Утре ще ме запалиш наново
(На разсъмване)
На разсъмване ме гасиш.
Още паря.
Шепот мъглив ...
  924 
Помня, че изплаквах те. С молитва.
Помниш ли? Умирах те.
До днес.
Някога и ти си бил
самотен. ...
  1115  19 
Навярно си измислял този сън...
Небето изкова ми
самота.
Човешко е.
Прегризах си вините. ...
  1041  21 
А синорът заспиваше. По съмнало.
(In Memoriam)
„Не тъжи, малка моя...
Никой не умира в неделите.”
nicol (Магьосница) ...
  979  16 
Ти ми беше последно убежище...
Ти ми беше
последно убежище –
върволица
от сбъднати грешки. ...
  1327  33 
А мислите се вкореняват в пълнолуния,
скрити в белег на мъртва сълза...
По тавана ми бавно
тиктака луна
в тази нощ ...
  1301  27 
Търся улица с изход... към себе си...
(И вървя по мостòве от нищо)
Разпилях се.
На празно пространство.
И вървя по мостòве ...
  1153  22 
И празникът ми днес ще е от празните...
Не ми е коледно.
По дяволите празникът!
Годината
отново се изтече... ...
  1823  32 
И разбрах, че отдавна ме няма...
(Тази сутрин отворих очите си)
Тази сутрин
отворих очите си.
И разбрах, ...
  2197  25 
Цял ден, дъще, тъчеш си усмивките...
- Цял ден, дъще, тъчеш си усмивките...
- Трябва, майко, довършвам чеиза...
И със тихичко, свято наричане,
вплитам моята обич във ризата. ...
  1972  30 
Обяздих огъня
(Бях гореща)
Обяздих огъня.
Подгоних ветровете,
докато ...
  1166  30 
За да ти позволя да ме достигнеш...
(Камбанено прошепвай ме)
Като кървава пита
се търкулна
луната ...
  1335  15 
Аз не притихвам вече. Като тях.
Не съм притихнала.
И днеска
по лицето ми
наместо сълзи ...
  895  14 
Продавачът на безсъници
(Когато мракът тихо се събужда...)
Когато сянката
на всякакво приличие
се разсъблича ...
  932  15 
Не ме събуждай...
(Площадите издъхнаха в мъгли...)
Площадите издъхнаха
в мъгли,
видели толкоз тъжни ...
  1208  28 
Последната ти болка и измяна
(Когато се изгубих в огледалото…)
Когато се изгубих
в огледалото,
ти търсещи ръце към мен ...
  1419  34 
Да те догоня...
(Безброй лета във мен не се е съмвало)
Безброй лета
във мен
не се е съмвало. ...
  1066  24 
А времето заспива...
(Отвъд звездите има ли небе?...)
Отвъд звездите
има ли
небе? ...
  1319  27 
Предначертаното едва ли е дописано...
(Изтърках пръстите си...)
Изтърках пръстите си
в прашните
клавиши. ...
  1337  16 
Обесих си небето
(Простен си...)
Обесих си небето.
Че любов
не искаше да дава ...
  1251  17 
Ще ми се случиш...
Ще ми се случиш.
Някога преди.
Но просто няма да е
днеска или утре. ...
  1234  26 
Поредната ми
принудителна инсомния...
Прерязахме на любовта
бледите вени.
И шурна оттам ...
  841  13 
Не можеш да ми подариш вселените
Ще си отида
в скитане по тебе.
А ти ме разболя
и си замина. ...
  903  11 
Propuestas
: ??:??